Издание на Университета за национално и световно стопанство
 
 
За любовта и омразата

Изтеглете бр. в .pdf формат

Архив:

vestnikunss@unwe.acad.bg

 

 

 

 

 

Трябва ли да се празнува ден на влюбените? Темата “за и против” честването на 14 февруари като символ на любовта се разгаря все повече и повече.

В медиите, в обществото и най-вече сред хората се носят, както негативни така и одобрителни мнения за това дали наистина трябва да празнуваме на този ден. Дълго човек може да разсъждава, да мисли, дали наистина трябва да има дата, в която трябва да се прави нещо специално за най-близкия си човек, вместо да го прави през цялата година? Нужно ли е да подарява плюшени играчки и цветя точно в определен ден и да се чувства длъжен да го прави? Превръща ли деня на влюбените самата любов в задължение, вместо в свобода?

Интересна интерпретация, но сякаш появяващият се негативизъм сред хората говори точно за това. Защо трябва да празнуваме един западно-европейски празник, когато можем да празнуваме чисто православният и роден празник като Трифон Зарезан? Всъщност не трябва! Свети Валентин не е празник по задължение, това е ден, в който тези, които са прекалено притиснати от сивото ежедневно битие, просто трябва да прегърнат любимия човек и поглеждайки го в очите да промълвят: “Обичам те...”. Свети Валентин не е празника на новите GSM-ми, на скъпите подаръци и фалшивите чувства, това е денят, в който човек се спира, поглежда човека до себе си и разбира, че не е сам. Нима е преграда това дали е католически празник? Едва ли, преградата е в самите нас, чувството на задължение, което може да бъде наричано всякак, но не е любов. И ако се върнем малко към каноните ще видим, че според българския православен календар Трифоновден е на 1 февруари, а на 10 февруари деня на св. мъченица Валентина и 24 април вторият ден от Възкресението е и ден на св. мъченик Валентин. Сам човек може да се убеди, че ден на св. Валентин има и в православието, за това извинението, че видите ли този ден е католически празник, е измиване на ръцете.

Толкова ли е трудно да се сетиш за човека, който обичаш, да го докоснеш, да направиш един жест на внимание, че е нужно да се извиняваш с католи чески празници, български традиции и други небивалици? Да, любовта няма ден, но това не значи да отричаш просто един сантимеантален момент в годината, който е прекрасен повод още веднъж да се вгледаш в себе си и обичания от теб човек, или стаената злоба към живота ти пречи да го направиш? И докато по света омразата превръща хората в убийци и ги озлобява, остава само един пристан на щастието в човека - любовта, а дали тя ще се прояви в Деня на влюбените едва ли има толкова значение.

Валентин ХРИСТОВ

Статията е прочетена 1794 пъти

Назад към Акценти

 

Copyright (c) УНСС, Дирекция "Информационни технологии", 2005 г.